Барсът (Uncia uncia), известен още като снежен барс, снежен леопард или ирбис, е едър хищник от семейство Котки разпространен високо в планините на Средна Азия.
Барсът принадлежи към Големите (ревящи) котки (Pantherinae) въпреки че не умее да надава рев и таксономичната му класификация все още не е утвърдена. Макар традиционно да се отделя в собствен род Uncia (Schreber, 1775) скорошни генетични изследвания го връщат в рода на пантерите Panthera.
Барсът няма размерите на останалите големи котки (Panthera), но остава сравнително едър хищник с дължина на тялото от 74 до 130 см. с почти още толкова дълга опашка (90 см.), височина при плещите 60 см. и тегло от 27 до 54 кг., като възрастни мъжки понякога достигат и до 75 кг. Великолепната му гъста козина е светла, от сиво-бяла до жълтеникаво-кафява на цвят, изпъстрена с множество черни петна с розетовидна шарка по тялото и опашката, като по краката и накрая на опашката петната стават по-едри и плътни, а на главата по-дребни. Коремът е почти бял. Очите са светли и гледани отдалеч се сливат с цвета и шарките на лицето.
В суровите високоплански условия снежният леопард оцелява благодарение на дългата си гъста козина. Освен това ушите му са малки и закръглени, за да не премръзват, а лапите му са окосмени отдолу и достатъчно широки за да не затъва в снега. Дългата пухкава опашка на барса служи не само за баланс, но и като завивка докато спи.
Барсът e широко разпространен във високите планини на Средна Азия: Хималаите, Памир и Хиндукуш, Тяншан, Алтай и високите плата на Монголия и Тибет, но навсякъде е много рядък. Според някои източници в миналото барсът е обитавал също Иран, Анадола и Кавказ, но това мнение не намира сериозно потвърждение.
Краткото лято високо в планината снежните леопарди прекарват над границата на гората по алпийските ливади и скалисти склонове на надморска височина между 2500 до 6000 м., а през зимата, следвайки стадата диви кози и овце, се спускат до около 1800, на места и до 600 м. навлизайки в горите.
Барсът е самотен ловец, който търси плячка в рамките на обширна индивидуална територия, чиято площ варира от 12 км² до около 40 км² в зависимост от изобилието на плячка в района. Барсовете обаче не защитават агресивно собствената си територия от натрапници и дори наскоро се установи, че животни от съседни територии често използват едни и същи планински пътеки, като маркират с урина определени гранични камъни. Освен това се срещат и две или повече животни ловуващи заедно - мъжки с женска през размножителния период или млади леопарди останали с майка си за известно време.
Ирбисът, както е наричан в Тибет, преследва предимно едрите копитни бозайници характерни за района който обитава. В Хималаите например това са баралите (сини овни), а в Тяншан и Алтай сибирските козирози и архарите (планински овни). Лови и по-дребна плячка като зайцевидни, мармоти и др. гризачи, както и птици. Когато е гладен, не подминава и мърша. Не са рядкост и набезите над домашни животни, заради което е преследван от местното население.
Барсът обикновено ловува рано сутрин и привечер, като издебва плячката си, спускайки се отгоре ѝ. Той се промъква безшумно и с няколко скока застига жертвата си, като завършващият скок на атаката му може да надхвърли 14 м. През деня обикновено си почива, скрит в скална ниша.
Размножителния период на снежните леопарди е в края на зимата и след окло 100-дневна бременност през април-юни женската ражда от едно до пет малки (най-често две). Интересното при тези котки е, че преди да роди майката застила леговицето си с козина наскубала от корема си. Малките проглеждат на 6-9 дни и след десетия ден започват да пълзят, но не напускат бърлогата до навършване на двумесечна възраст. Малките остават с майка си и през зимата до 18-22 месечна възраст, като се предполага, че понякога и бащата се присъединява към тях. Полова зрялост достигат на две години. Продължителността на живота им е 15-18 години, а в зоопарковете доживяват и до 20.
В народните култури от Средна Азия барсът е обект на голяма почит и е широко използван като хералдически символ. Да срещнеш барс високо в планината наистина е изключително събитие и на тайнствената му природа се приписва мистична сила като въплъщение на духове и божества.
Ак Барс (белият или снежен леопард) е изобразен на герба на днешен Татарстан, като преди това е бил държавен символ на Волжко-Камска България. Освен това в редица находки свързвани с епохата на Първото българско царство се среща изображение на барс с рибешка опашка (виж Златно съкровище от Наг Сент Миклош и т.нар. златно лъвче върху накит от Преславското съкровище). Напоследък се утвърждава мнението, че в културата на древните българи и особено в древнобългарската календарна система именно барсът заема мястото на тигъра от сходния китайски календар. Още повече според едно от етимологичните тълкувания на българското име Борис, то има общ корен с общотюркското барс и българското рис, като представката бо вероятно означава голям (от бой, като ръст), велик, благороден рис, т.е. барс.
Барсът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като застрашен от изчезване . Дивата му популация се изчислява на между 4000 и 7500 екземпляра. Освен това има и още 600-700 барса в зоопарковете по света.
Въпреки че е защитен навсякъде където се среща, основна заплаха за вида си остава бракониерството, както и намаляването на дивите кози и овце - негова основна плячка. Така преследван главно заради ценната си кожа, барсът става жертва и на гневни животновъди, след като хората не му оставят друг избор, освен да посяга над домашните животни изместили дивите.