Ягуарът (Panthera onca) е животно от семейство Коткови.
Ягуарът е най-голямата котка в западното полукълбо и третата най-голяма в целия свят (след лъва и тигъра). Неговото име идва от Южно-американската индианска дума “Ягуара” , която означава „убиецът, който побеждава жертвата си с един скок.” Често го бъркат с леопарда, но той е по-голям, с широка глава и по-къси крака и опашка. Има силно набито тяло, дълбок гръден кош и къси стабилни крака. Ушите му са закръглени. Има слабо бледо петно на гърба. Големите очи са златно червеникавокафяви с кръгла зеница. Съществуват и черни ягуари. Те се наричат черни пантери. Съществуват общо 7 вида ягуари.
Ягуарът е третата най-едра котка в света след тигъра и лъва. При различните видове размерите варират в сравнително големи граници. Най-дребни са мексиканските ягуари, които са дълги до 1,6 метра и тежат 50 кг., а най-едри са амазонските ягуари, живеещи в басейна на Амазонка и в Пантанал. Възрастните амазонски ягуари достигат 2,3 метра дължина и тегло над 160 кг. Рекорден по размери засега е ягуар, уловен в Гаяна, близо до границата с Венецуела, който е тежал 213 кг.
Среща се единствено в Америка – почти из цяла Южна и Централна Америка. Големи популации в Централна Америка има в Мексико (полуостров Юкатан),Белиз,Хондурас,Гватемала и Коста Рика (полуостров Оса).Най-големите популации се наблюдават в Пантанал и щата Мато Гросо в Бразилия,както и цяла Амазония. Най-характерните местообитания на ягуарите са тропически джунгли, в по-малка степен – засушливи места, обраснали с храсталаци, пасища. Понякога те се появяват в пампасите (южноамерикански степи) и в пустинни райони.
Той е уединено създание, освен по време на разплод. Главно стои на земята, но може да плува много добре. Ловуват и преследват сами. Рядко се наблюдават повече животни заедно. Ягуарът не може да бъде определен като нощен или дневен ловец. Мощната челюст на ягуара, с която пронизва черепа на жертвата си му позволява да яде животни като каймани и костенурки. Той има много мощна челюст и обикновено убива жертвата си с едно захапване. За разлика от повечето котки, ягуарът не убива като захапва за врата. Той захапва черепа на животните и така убива бързо. Плячката на ягуара е доста разнообразна, но най-предпочитани са елените, пекари (вид диво прасе), агути и капибара (най-големият гризач в света). Ягуарът напада и едри тапири, когато те идват на водопой, отвлича кучета и домашни животни, лови алигатори, костенурки, риба и някои дребни животни. Ягуарът е сред животните, които годишно убиват най-много хора в Южна Америка и често напада домашните животни. Причина за това обаче е изсичането на горите, на чието място се застрояват населени места или ферми, които навлизат в жизнената среда на ягуарите. В много редките случаи, когато ягуарите живеят на групи, или по време на брачният им период, ягуарите използват сложна и разнообразна комбинация от звуци, ръмжене и мяукания, с различна сложност, продължителност и интонация като средство за общуване в групата, или по време на брачните игри.
При ягуарите няма определен размножителен период. Бременността трае 100 – 110 дена. Раждат се от 2 до 4 малки. Те растат много бързо, но остават с майка си докато навършат 2 години. Полова зрялост достигат едва когато навършат 3 години. Мъжкият само опложда женската, а след това само тя гледа малките, мъжкият ходи за храна през цялото време.
Ягуарът няма причина да се страхува от нито едно животно освен от човека. За нещастие често е убиван от бракониери заради кожата си. Това е проблем и до днес. С по-малко и по-малко дива плячка, налична за тях, ягуарите започват да се хранят с добитък. Затова често фермерите ги избиват или тровят. От всички големи котки, ягуарите са най-неуловимите и най-малко изучени. Днес ягуарът е под абсолютната защита на държавните власти в Аржентина, Бразилия, Колумбия, Френска Гвиана, Венецуела, Хондурас, Никарагуа, Панама, Парагвай, Суринам, САЩ и Уругвай. Особено строги са мерките против ловците в Бразилия, Коста Рика, Гватемала, Мексико и Перу. Все повече от местата, където живеят ягуари, се превръщат в резервати – един от най-красивите от тях е „Ула – Ула” в Боливия. Нещо повече, правят се сериозни крачки към създаването на трансгранични защитени територии. Чудесен пример за това е Зеленият коридор между Аржентина и Бразилия. Въпреки, че ягуарът е сред най-дълго живеещите котки, учените срещат доста трудности в проследяването му в естествената му среда. Правят се и опити за връщането на вече заловени ягуари обратно в дивите им местообитания – до момента от 95 ягуара от различни зоологически градини в САЩ са върнати на свобода и се следят 22 ягуара. Целта на тази програма е да бъдат пуснати 120 ягуара, чието движение да се следи чрез радиотелеметрия. Според International Species Information в момента в света има 292 ягуара, а още 100 има в зоологически градини в САЩ. Доколко са точни тези данни не можем да преценим, но без съмнение ягуарът е една от най-редките диви котки на планетата ни. През 90-те години ягуарът често се срещал в Аризона,чак до Гранд Каньон и някой съседни щати, но безогледният лов ги е довел почти до пълно изчезване от Щатите. Днес около 150-200 екземпляра живеят около района на град Туксон, Аризона.