Каракалът (Caracal caracal) е хищник от семейство Котки подобен на риса, но малко по-дребен от него. Въпреки че традиционното име на каракала е персийски рис, египетски рис и африканските рис, каракала вече не се счита като рис, а по-скоро като африканска златна котка и сервал. Каракалът е класифициран като малка котка, но е една от най-тежките и най-бързите котки в групата си.
Каракалът има стройно, високопоставено тяло с дълги крака и къса опашка. Дължина на тялото от 60 до 105 см., а опашка е почти една трета от тялото- от 23 до 35 см. Височината при холката е от 43 до 51 см. Теглото на мъжките е от 13-18 кг., а на женските около 11 кг. Женските са значително по-дребни на ръст. И двата пола изглеждад едни и същи. В сравнение с рисовете, каракалите имат по-дълги крака и са по-слаби. Във връзка с полупустинния му начин на живот лапите му са широки и окосмени отдолу за да го предпазват от горещината на пясъка и потъване. Козината му е къса, оцветена от сиво-жълтеникаво до червеникаво-кафяво, като надолу изсветлява. В природата могат да се намерят и черни каракали. Има много характерен облик с изумрудено зелени очи и черни уши с дълги пискюлчета накрая (каракал на турски, karakulak, означава черноух).
Разпространен е в Северна и Източна Африка и Югозападна Азия (от Средиземно море до Източна Индия и от Узбекистан до Арабския полуостров).
Каракалът, наричан още пустинен рис, обитава степни и пустинни местности (савани обрасли с храсти, пясъчни пустини, предпланински степи). Активен е през нощта и рядко ловува денем. Основната му плячка са птици, гризачи, зайци, рядко малки антилопи и др. Каракалът е специалист в издебването и сграбчването с един скок – с лекота улавя излитащи птици скачайки до 3 м. на височина. Освен това е и отличен катерач.
Размножителният период на каракала е в началото на пролетта. След около 2 месеца бременност женската ражда в изоставени дупки или пещери 2-4 малки. Те са тъмни, червеникаво-кафяви на цвят, който постепенно изсветлява и добива цвета на пустинята.
Каракалът се поддава на опитомяване. В древността е бил използван от перси и индуси, а по-късно и от араби за лов на птици, газели, зайци, лисици. В някои области на Иран до ден днешен се ловува с опитомени каракали.
Каракалът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като незастрашен вид.